За книгата: 2015 г. / „Леля Елън", каза весело Октавия, хвърляйки точно черните си детски ръкавици на важната персийска котка на перваза на прозореца. „Аз съм просяк.“ „Толкова много обичаш да преувеличаваш, скъпа Октавия“, отбеляза меко леля Елън, оставяйки вестника. „Ако нямате дребни за бонбони в момента, потърсете портфейла ми в чекмеджето на бюрото.“ Октавия Бопри свали шапката си и, прегърнала коленете си с ръце, седна на ниската пейка до стола на леля си. Но дори и в тази неудобна поза, стройната й фигура, облечена в модерен траурен костюм, не загуби своята грация. Октавия напразно се опитваше да придаде сериозността, изисквана от обстоятелствата, на нейното младо, жизнено лице и искрящи, весели очи.…»